Рак на дебелото черво – предотвратяване и ранно откриване

д-р Пресиян Василев, гастроентеролог

Какво представлява рака на дебелото черво?

Ракът на дебелото черво е едно от най-често срещаните онкологични заболявания в световен мащаб. Всяка година милиони хора биват диагностицирани с него. Засяга предимно мъже и жени на възраст между 40 и 60 години.

Най-общо представлява образуване на ракови клетки, които се развиват от нормалните клетки на дебелото черво, под въздействието на определени фактори на организма или околната среда.

Тези фактори водят до изменения на молекулите на ДНК и това от своя страна - до образуване на мутирали клетки, които не се подчиняват на регулаторните механизми на организма за програмирана клетъчна смърт.

Загубват се връзките между отделните клетки. Това стои в основата на процесите на метастазирането - разсейване на раковите клетки на други места в организма и оформяне на нови вторични ракови огнища.

Какви видове съществуват?

Най-често срещаният рак на дебелото черво и ректума е аденокарцином. Наблюдава се в 90-95% от случаите и възниква в лигавицата, която покрива вътрешната част на дебелото черво и ректума.

По-рядко срещани видове са:
• карциноидни тумори
• стомашно-чревни стромални тумори
• лимфоми

Кои са рисковите фактори и причини, които могат да доведат до появата му?

Точната причина за развитието на рак на дебелото черво все още не е изяснена, но има някои рискови фактори, които се свързват със заболяването:
• генетична предразположеност – наличието на фамилна анамнеза за рак на червата увеличава риска. Наследствените генетични мутации могат да доведат до повишена уязвимост
• лош хранителен режим – диета, богата на наситени мазнини и бедна на фибри, зеленчуци и плодове, може да предизвика развитие на заболяването. Прекомерната консумация на червено месо също е свързана с повишен риск
• липса на физическа активност – заседналият начин на живот допринася за наднорменото тегло и възпалителни процеси, които са фактори за развитие на рак на дебелото черво
• хронични възпалителни заболявания – заболявания като улцерозен колит или болест на Крон могат да увеличат риска за развитие на злокачествени образувания
• хормонални влияния – някои изследвания сочат, че хормоналните промени и терапии, свързани със специфични женски заболявания, могат да имат роля в етиологията на заболяването
• възраст – рискът от колоректален рак се увеличава с възрастта. Той може да се развие при млади хора и тийнейджъри, но в 90% от случаите заболяването се открива при хора над 50 години
• пол – мъжете са с малко по-висок шанс да развият колоректален рак, отколкото жените
• раса – тъмнокожите хора в САЩ са с най-висок риск да развият колоректален рак. Това заболяване е водеща причина за смъртността от ракови заболявания сред тях
• тютюнопушене – последните проучвания показват, че пушачите са с по-голяма вероятност да починат от колоректален рак, отколкото непушачите

Въпреки, че рисковите фактори често оказват влияние върху развитието на рак, много от тях не са причина за появата му. Някои хора с рискови фактори никога не се разболяват от рак, докато други, които нямат рискови фактори, се разболяват.

Въпреки това познаването и обсъждането на рисковите фактори от лекаря може да ви помогне да направите по-информиран избор относно начина ви на живот и грижата за вашето здраве.

С какви симптоми се характеризира?

В ранен етап болните от рак на дебелото черво се чувстват добре. Когато туморът достигне големи размери, могат да се наблюдават следните симптоми според това в коя част на дебелото черво ракът се развива: 

1. Рак на лявата част на дебелото черво
• чревна непроходимост – пълна и непълна (илеус). Карциномът расте навън от лумена на червото и го стеснява
• нарушение в дефекацията и промени във фекалиите – всяко смущение в дефекацията над 40-годишна възраст е редно да бъде суспектно за карцином на дебелото черво
• болка – по-типична е, когато карциномът е разположен отляво или при късните стадии на ректален карцином
• неясна температура и необяснима загуба/редукция на тегло – могат да се наблюдават независимо от локацията на тумора
• отвращение към храни (най-често към месо)

2. Рак на дясната част на дебелото черво
• желязодефицитна анемия – най-често тя се дължи на продължително окултно кървене. Понякога може да бъде единствен симптом
• общи неспецифични симптоми и нарушено общо състояние – прогресираща обща слабост, лесна умора и отпадналост
• палпираща се туморна формация

3. Рак на ректума – той е много злокачествен карцином и се разделя на рак на ректума и рак на ануса
• кръв от ануса – характерен симптом за дистална локализация на рака на дебелото черво. Именно заради това диагнозата „хемороиди“ не бива да се поставя без допълнителни изследвания
• тенезми – чувството за незавършена дефекация, пълнота (чувство за чуждо тяло) и фалшиви позиви за дефекация са характерни за тази локализация, както и газове и спазми
• тазова болка (и на гърба) – тя се дължи на напреднал процес с инвазия в меките тъкани и засягане на сакралните нерви

4. Рак на ануса – той е характерен за напредналата възраст
• смущение в акта на дефекация – често променяща се консистенция на изпражненията
• промени във фекалиите с патологични примеси – ясна/алено-червена кръв, слуз, парчета несмляна храна

Понякога първият симптом на рак на дебелото черво е наличието на осезаема маса в корема.
В зависимост от клиничното протичане се разграничават следните форми на рак на дебелото черво:
• токсично-анемичен – в клиниката преобладават общи симптоми
• ентероколитен – основните прояви са свързани с чревни нарушения
• диспептичен – комплексът от симптоми е представен от стомашно-чревен дискомфорт
• обструктивен
• псевдовъзпалителен – характеризира се с признаци на възпалителен процес в коремната кухина
• атипичен – тумор в коремната кухина, открива се чрез палпация на фона на видимо клинично благополучие

Как се диагностицира?

Диагностицирането на рак на дебелото черво се извършва чрез комбинация от прегледи, изследвания и инструментални методи, които позволяват да се установи наличието, стадият и разпространението на заболяването. Като основните стъпки в диагностичния процес можем да отбележим:
• палпация – изследване, при което чрез опипване се определят формите, размера и етапа на развитие на анормални формации
• иригоскопия – рентгенова снимка, която се прави след бариева клизма
• ректороманоскопия – изследване, при което последните 30 см от дебелото черво се оглеждат със специална камера
• ректален пръстов тест – спомага за идентифициране на основния тумор и неговите метастази
• колоноскопия – в ректума на пациента се въвежда специален фиброоптичен апарат и чрез него се оглежда лигавицата на дебелото черво
• фиброколоноскопия – най-добър метод, при който чрез апарат, снабден с влакнеста оптика, могат да бъдат огледани всички участъци на червото, чак до илеоцекалната клапа
• туморни маркери – изследват се чрез кръв
• колонография (виртуална колоноскопия) – компютърно и магнитно-резонансно сканиране, което показва промените в структурите на тъканта
• биопсия – прилага се при пациенти с полипи

Лабораторни изследвания – анализите на кръвта могат да предоставят информация за възпалителни процеси и други индикатори, свързани с раковите заболявания.

Важно е да се отбележи, че някои болни попадат на преглед при онколог или гастроентеролог, когато туморът има големи размери.

Какви видове лечение съществуват?

Ракът на дебелото черво е сериозно заболяване, което изисква комплексен подход към лечението и възстановяването. Основните методи на лечение на рака на дебелото черво в традиционната медицина включват оперативно премахване на тумора и на засегнатите части от червото, химиотерапия, лъчетерапия.

Хирургичната интервенция остава основният метод за лечение на локализирания рак на дебелото черво.

Каква операция ще се извърши зависи от размерите и разположението на тумора. При малки размери и подходящо разположение е възможно туморът да се отдели напълно и да се съхранят нормалните функции на дебелото черво. При големи размери и при някои разположения операцията завършва чрез създаване на изкуствено анално отвърстие разположено на предната коремна страна.

Освен традиционните методи, важна роля играят и хранителните добавки, които могат да:
• подпомогнат имунната система
• намалят възпалителните процеси
• подобрят общото здравословно състояние

Ето някои от най-важните добавки:
• витамин D и калций
• витамин C и витамин E
• цинк и селен
• пробиотици
• омега-3 мастни киселини
• аминокиселини и протеини

Какво е важно да знаем за ранното откриване и как можем да го осъществим?

Смъртността от колоректален рак намалява през последните десетилетия. Това е свързано с подобрено ранно откриване благодарение на скрининговите програми.

Всеки тумор се лекува най-добре в начален стадий, когато има малки размери. Затова трябва редовно да се правят профилактични прегледи при лекар гастроентеролог и да се правят изследвания за скрита кръв в изпражненията.

Един от най-ефективните методи за намаляване на риска от рак на дебелото черво е редовният скрининг. Процедури като колоноскопията позволяват ранното откриване на преканцерозни полипи, които могат да се трансформират в злокачествени образувания, ако не бъдат отстранени навреме.

Ето какво е важно да се знае за ранното откриване:
• препоръчителната възраст за започване на скрининг за рак на дебелото черво сега е 45 години
• скринингът може да се наложи да започне на 40 години или дори по-рано, ако имате някакви рискови фактори
• при хора с генетично онаследени синдроми на полипоза в семейството, скринингът трябва да започне на възраст 15–18 години
• ако сте под 45 години и не сте били изследвани за рак на дебелото черво, особено важно е да не пренебрегвате симптомите, особено ректално кървене или кръв в изпражненията
• редовните прегледи са особено важни за лица с фамилна история на заболяването или с други идентифицирани рискови фактори

Какво включва превенцията и профилактиката на рака на дебелото черво?

Различни фактори обуславят появата на онкологичните заболявания. Учените продължават да изследват причините за появата на рака на дебелото черво.

Въпреки че няма доказан начин за пълна превенция на болестта, вие можете поне да намалите риска от развитието ѝ. Консултирайте се с Вашия лекар относно персоналния ви риск от колоректален рак.

Най-ефективната форма на превенция си остават профилактичните прегледи. Има няколко опции за скрининг за ранно откриване на рак на дебелото черво, включващи:
• фекален тест за окултно кървене
• фекален ДНК тест
• колоноскопия
• гъвкава сигмоидоскопия
• компютърна томографска колонография (виртуална колоноскопия)

Най-добрият метод за скрининг е колоноскопията. Той използва тънка, гъвкава тръба с камера в края, за да изследва дебелото черво отвътре. Процедурата позволява на лекарите да откриват и премахват полипи преди да се превърнат в рак, или да вземат проби (биопсия) от подозрителни участъци.

Полипите, отстранени по време на колоноскопия, се изследват, за да се определи дали имат ракови или предракови клетки.

Ако диагнозата рак на дебелото черво се потвърди, се извършват допълнителни кръвни и образни изследвания, за да се оцени:
• точният тип
• стадий
• разпространение

Следните предложения могат да намалят риска от развиване на болестта:
• диета, богата на плодове и зеленчуци и с ниско съдържание на месо, може да допринесе за намаляване на риска от колоректален рак
• някои изследвания показват, че хора, които приемат калций и витамин D като добавка, са с по-нисък риск от развитие на това заболяване

Според някои проучвания аспиринът и други НСПВС могат да ограничат развитието на полипи при хора със семейна обремененост за колоректален рак или полипи. Въпреки това, редовната употреба на аспирин и други НСПВС може да предизвика остри странични реакции, като кървене от стомашната лигавица и образуване на кръвни съсиреци, които може да доведат до инсулт или инфаркт. Приемането на тези лекарства или други НСПВС не е заместител на редовните скринингови изследвания за колоректален рак. Винаги разговаряйте с лекар за рисковете и ползите от редовното приемане на аспирин.